В преследване на лятото

вторник, 17 февруари 2015 г. 17:52 Публикувано от Katia Panchenkova 0 коментара
Да мятаме раниците ;)



И ето, че днес стоя на прага на едно ново, голямо пътуване и в тръпнещо очакване се питам какво ли ме очаква там - от другата страна на вратата. А всъщност това пътуване вече е започнало - започна преди няколко години, когато се въодушевих да уча испански, а с него дойде влечението по безгрижния живот на испанците с техните редуващи се като блат на торта фиести, сангрии, сиести и пак фиести. От там дойде желанието да бродя по Белите селца в подножието на Сиера Невада, а и не само в подножието (че кой се ограничава само с подножието на планините:) И си казвах, че някой ден ще ида в Испания най-малко за месец.

Е, сега съм почти почти на път. Точно след първа пролет - на 23 март ще тръгна към Барселона и оттам към Гранада, където имам уговорка за work exchange в един хостел. Ще помагам за около 5 часа на ден/ 5 дена в седмицата срещу подслон. Ще настанявам туристите, ще им помагам с информация и други подобни дейности из хостела. Ще мога да задобрея с испанския и да се потопя в испанската сиеста-фиеста, а за свободното време няма какво да го мисля - Гранада е на 30 минути с автобус от морето, а също горе-долу толкова от Сиера Невада:)

Когато стане твърде горещо обаче (през лятото температурите в Андалусия достигат до изпичащите 43 градуса) мисля да се охладя, насочвайки се към Северна Испания. А през Септември да последвам лятото към Южна Америка, но това е още твърде далеч..

Идеята ми е да пътувам бавно и да оставам продължително време на местата като за целта доброволствам в разни хостелчета, къщи за гости, еко проекти срещу настаняване и храна. Няма ясен план, ще решавам на момента и ще завися от това накъде ще задуха попътния вятър. И накрая се надявам той да ме отвее към своята родина - Патагония, където според мнозна живее майката на всички ветрове.

А сега искам да ви поздравя с едно мое любимо стихотворение за мечтите, защото животът няма да има голяма стойност ако не поемем риска да осъществим мечтите си.

Умира бавно този,
който не пътува,
и този, който не чете,
и който музика не слуша,
и който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва,
и този, който никому за нищо не е помагал.
Умира бавно този,
който с непознатите избягва да говори,
и който, роб на навиците стари,
върви по пътища еднакви всеки ден,
и който никога не е сменил занятие,
и този, който никога не е рискувал
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
който избягва всякакво вълнение
и крие вихъра от чувства и емоции,
а с тях се връща блясъкът в очите ни
и се лекуват наранените сърца.
Умира бавно този,
който никога не сменя курса,
щом е нещастен в работата си и в любовта,
и този, който не рискува нищо,
за да последва своята мечта,
и този, който, па макар веднъж в живота,
не е загърбил здравия си разум.
Живей сега!
Рискувай още днес!
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай от това да си щастлив!
Пабло Неруда*

*Има спорове относно авторството