За мен и блога


    Здравей, приятно ми е да се запознаем!

Казвам се Катя Панченкова, а Пътуващото око е плодът на моите мераци - пътуванията ми. Но пътувания, които сам организираш, проучваш и планираш. Пътувания бавни и съзерцателни; предлагащи ти път към културата на мястото и неговите жители - с техните усмивки, с ароматите и вкуса на местните ястия. А също и природа, защото това, което ме привлича на първо място в една дестинация е природата - затова тук ще бродиш из гори и планини, понякога ще студуваш в палатка на над четири хиляди метра, а на сутринта ще те възнагради най-красивият изгрев - с обагрени в алено страховити върхове, отразяващи се в огледалните води на високопланинско езеро. Защото тези гледки ни топлят и после - след като се върнем:)

И макар краят на едно пътуване да е като раздяла с близък и скъп приятел, носи един вид тъга, един вид пустота, празнина от приключването на една епоха в живота ти. Ала и един вид цялостност, обогатяване от всеки човек, когото си срещнал по пътя и допуснал до себе си. Всеки със своята история и енергия, мечти и въжделения. Обогатен с ароматите, вкусовете и цветовете на селата и пазарите, през които си минал; срамежливите усмивки на селяните и любопитни погледи, музиката на живота. Музиката, която те завърта в бурен дервишки танц сред всички тези усещания и преживявания. Ти се въртиш и въртиш, а над теб се сменят небето с причудливите облаци и звездите; слънцето, което ту те гали и усмихва, ту безмилостно те гори. А ти се въртиш ли въртиш. А край теб ледниците се разбиват в буйни реки, обградени от заострени като кули чукари. Животът следва своя ход и докато се усетиш настава време да се прибереш, вкъщи. Носейки със себе си мелодията на онзи буен танц, а в усмивката - нови мечти, предизвикателства и върхове за покоряване. Защото пътят няма начало и край, той е като постоянно движещ се влак и само от нас самите зависи къде ще се качим и къде ще слезем.

Качи се с мен в моя влак - пътуващото око!